24 mar 2013, 21:02

Българска хубост II 

  Poesía » Otra
543 1 2

                                        

                                          Видение (Къпещо се момиче)

 

 

 

  Попиваш косите си черни

с кенарена кърпа

и с дървен писан гребен

минаваш през тях.

После с бяла риза

обличаш снагата си тънка,

сукмана препасваш с тежки пафти,

които меко прозвънват.

 

  Бавно тръгваш към селото,

а след теб в тишината остава

аромат едва доловим -

като въздишка на цвете.

И свеждат клони върбите над вира -

като че ли се покланят

пред тая хубост, нечувана никъде

и невидяна до днес...

 

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??