24.03.2013 г., 21:02 ч.

Българска хубост II 

  Поезия » Друга
544 1 2

                                        

                                          Видение (Къпещо се момиче)

 

 

 

  Попиваш косите си черни

с кенарена кърпа

и с дървен писан гребен

минаваш през тях.

После с бяла риза

обличаш снагата си тънка,

сукмана препасваш с тежки пафти,

които меко прозвънват.

 

  Бавно тръгваш към селото,

а след теб в тишината остава

аромат едва доловим -

като въздишка на цвете.

И свеждат клони върбите над вира -

като че ли се покланят

пред тая хубост, нечувана никъде

и невидяна до днес...

 

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??