светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба

безмълвно времето е спряло
ех как пориш небосвора с тез крила
в косите ти и твойто цяло
загубвам се като в есенна мъгла

самотен съзърцавах тишината
когато под дъгата те съзрях
преобърнаха се в мен нещата
дъхът ми спря, почти умрях

как пикираш между цветята
как възпяват вълшебната ти яснота
как омекнаха ми колената
щом в очите ти сълза отрони се като звезда

нежен полъх на вятърът вековен
издига полетът на нови висоти
любовен пламък като пожар огромен
залезът възпламени

само ти, лястовица бяла
сладка като мъничко дете
с божественото си се сляла 
и караш сърцето ми да препуска без да спре