*******%/

8.09.2019 г., 10:23 ч.

Поезия

5.0 / 2

464 1 2

светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба
безмълвно времето е спряло
ех как пориш небосвора с тез крила
в косите ти и твойто цяло
загубвам се като в есенна мъгла
самотен съзърцавах тишината
когато под дъгата те съзрях
преобърнаха се в мен нещата
дъхът ми спря, почти умрях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Черна сянка
Изпращане

По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
След дъжда

Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
Омагьосана

Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...

Още произведения »