* * *

22 oct 2009, 23:07

Poesía

524 0 4

Душата ми е незаглъхваща камбана,
която носи късче късно ехо...
Ослушах се! Нима съм оглушала?!
Щом нейните молитви беззаветно
не ще останат чути в битието?
Душата ми е късче от небето,
където често се надбягват ветровете.
Ослушах се! Нима съм ослепяла?
Та... все не мога да усетя свободата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas