11 dic 2008, 20:42

*** 

  Poesía » Filosófica
540 0 7
Най-синият ручей
интимно
отхапва
парче
от съня ми.
И с алчни очи
отразени,
насажда
печал
в реквиема.
Луната -
соната
засвирва и
съдба
залюлява.
В най-синьо-
проблесва
човекът.
Рисува
наивно
възторга,
с парченца
мозайка
и мътна окраска...

И иска
да разбира
какво е...
Навярно...
духовна
опора.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??