11.12.2008 г., 20:42 ч.

*** 

  Поезия » Философска
531 0 7
Най-синият ручей
интимно
отхапва
парче
от съня ми.
И с алчни очи
отразени,
насажда
печал
в реквиема.
Луната -
соната
засвирва и
съдба
залюлява.
В най-синьо-
проблесва
човекът.
Рисува
наивно
възторга,
с парченца
мозайка
и мътна окраска...

И иска
да разбира
какво е...
Навярно...
духовна
опора.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??