nattalia (Наталия Иванова)
22 34
6 feb 2010, 0:06

Целият смисъл 

  Poesía » Otra
839 0 8

С мъка се влачиш в поредния ден,

понесъл на рамо изсъхнали спомени.

И тихо се вмъкваш в дом подреден,

вечеря със още сълзи неотронени.

 

И леко към топло легло се отправяш,

провлачваш крака към пореден кошмар.

Премисляш, въздъхваш и кротко заспиваш

в прегръдки с надеждата, спътника стар.

 

И вече столетия сякаш редуват се,

а ти все се питаш "какво не съм дал"

и сякаш в мъгла мечтите стопиха се

и как да позная дали съм живял.

 

И тихо потропване пак на вратата,

отваряш объркано свойте очи,

а там като отговор ясен в мрака

е целият смисъл - синът ти стои!

 

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • страхотно въздействаща поезия. Не се предавай обаче и търси смисъл и там където отдавна си сложила кръста.
  • готино
    обаче искам дъщеря
  • Чудесно е, Наталия! Да ти е живо и здраво момчето!
  • Прекрасен стих, Наталия!
    Споделям и твоето верую!!!
    Поздраления!
  • Остави ме без дъх, Наталия, твоето проникновение...
    Аплодисменти!!!
    Най-вече за невероятния финал.
  • И на мен много ми хареса...
    Поздрави!!!
  • Изсъхналите спомени в коша .по важно е че има отговор ясен в мрака...ЯСНА КАРТИНА .Видях я като на филм ,браво......само че живота не е кино нали...ПОЗДРАВ!!!
  • Изпълнена с чувство равносметка за ценното в живота! Сърдечно въздействащ стих!
Propuestas
: ??:??