Той дойде като насън при нея,

тя не знаеше дали сънува,

стоеше там във целия си блясък,

а сърцето и изтръпна до полуда.

Приближи се тихо, но не каза нищо,

толкова, че виждаше очите му.

Очите, толкоз сини и изящни,

които всяка вечер тя сънува.

Тя изтръпна в пълно безсъзнание,

той стоеше толкоз близо, че дали сънува?

Най-красивото създание

се наведе тихо и нежно я целуна.

И тогава тя усети птиците,

усети кадифения му нежен дъх.

Почувства, че е по-велика от кралиците,

щом притисна го до свойта гръд.

Но изведнъж сънят приключи,

той си тръгна, без да каже дума.

Сърцето ù не спираше да бие

и цяла нощ остана будна.

На следващия ден зачака със вълнение,

наивно искаше да чуе неговия глас,

макар да знаеше, че е придворна дама,

обичаше го повече от всяка друга власт.

Той дойде, със поглед я пронизваше,

в очите му гореше безразличие,

тогава чу това, което вече знаеше,

'За снощи забрави, за мен не значи нищо'!