Той дойде като насън при нея,
тя не знаеше дали сънува,
стоеше там във целия си блясък,
а сърцето и изтръпна до полуда.
Приближи се тихо, но не каза нищо,
толкова, че виждаше очите му.
Очите, толкоз сини и изящни,
които всяка вечер тя сънува.
Тя изтръпна в пълно безсъзнание,
той стоеше толкоз близо, че дали сънува?
Най-красивото създание
се наведе тихо и нежно я целуна.
И тогава тя усети птиците,
усети кадифения му нежен дъх.
Почувства, че е по-велика от кралиците,
щом притисна го до свойта гръд.
Но изведнъж сънят приключи,
той си тръгна, без да каже дума.
Сърцето ù не спираше да бие
и цяла нощ остана будна.
На следващия ден зачака със вълнение,
наивно искаше да чуе неговия глас,
макар да знаеше, че е придворна дама,
обичаше го повече от всяка друга власт.
Той дойде, със поглед я пронизваше,
в очите му гореше безразличие,
тогава чу това, което вече знаеше,
'За снощи забрави, за мен не значи нищо'!
© Антониа Димитрова Всички права запазени