*****

25 abr 2023, 16:59

Poesía

372 4 4

Не ми се гонят ветрове

отдавна спрях посоките да следвам.

Дори и да живеех векове

без слънце съм. Не грейвам.

Не вярвам. Къде е радостта

събудила след зимата Земята?

Във огорчение превърна се и благостта,

а във скептичност красотата.

И някак животът си премина,

докато на перона светлината чаках.

Изпуснах влакове дузина.

Изпуснах ги, но даже не заплаках.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2023-09-03T18:05:12+03:00

И откривам една носталгична изповед,но от ракурса на любовта!
Поздравления, Анелия!
troia (Катя Иванова)

2023-04-25T19:27:22+03:00

Хубаво е.
Петя_Ап

2023-04-25T18:42:30+03:00

Много ми хареса
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-04-25T18:36:45+03:00

Тежка е личната ти равносметка, че животът е преминал, "докато на перона светланита чаках". Дано да е само на лирическата! Силна поетична изповед, която ми дава основание да ти обещая, че пак ще те чета, Айра!👍🥰