Айра (Анелия Тушкова)
51 3
25.04.2023 г., 16:59 ч.

***** 

  Поезия
373 4 4

Не ми се гонят ветрове

отдавна спрях посоките да следвам.

Дори и да живеех векове

без слънце съм. Не грейвам.

 

Не вярвам. Къде е радостта

събудила след зимата Земята?

Във огорчение превърна се и благостта,

а във скептичност красотата.

 

И някак животът си премина,

докато на перона светлината чаках.

Изпуснах влакове дузина.

Изпуснах ги, но даже не заплаках.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И откривам една носталгична изповед,но от ракурса на любовта!
    Поздравления, Анелия!
  • Хубаво е.
  • Много ми хареса
  • Тежка е личната ти равносметка, че животът е преминал, "докато на перона светланита чаках". Дано да е само на лирическата! Силна поетична изповед, която ми дава основание да ти обещая, че пак ще те чета, Айра!👍🥰
Предложения
: ??:??