17 feb 2008, 9:26

Чайка 

  Poesía » Otra
1303 0 4
ЧАЙКА
Не искам да си спомням за морето,
за таз вековна, дивна красота.
Понякога сънувам само чайката,
останала след лятото сама.
Морето беше нейната вселена.
Утеха търсеше в простора тя.
Във хората пък търсеше човешкото,
но в хората човешко не видя.
След всяко лято тя сама оставаше.
След всеки залез - пак сама.
Във моя сън крило подаваше, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??