ЧАЙКА
Не искам да си спомням за морето,
за таз вековна, дивна красота.
Понякога сънувам само чайката,
останала след лятото сама.
Морето беше нейната вселена.
Утеха търсеше в простора тя.
Във хората пък търсеше човешкото,
но в хората човешко не видя.
След всяко лято тя сама оставаше.
След всеки залез - пак сама.
Във моя сън крило подаваше, ...