9 jul 2015, 0:44

Чаша 

  Poesía » Otra
469 0 3

За кой ли път чашата надигаш,

искаш да забравиш болка и тъга.

Не ме ли виждаш!

Не ме ли, чуваш!

Ето до теб сега стоя.

Отпиваш глътка и забравяш

а моята душа ранена плаче,

че няма ден, че няма нощ,

безпомощна над теб крила разтваря.

Не виждаш! И не чуваш ти!

Отдавна си в друг твои свят измислен...

а аз стоя до теб с пречупени крила

и мъча се, мъча се да дишам.

И отчаянието взело връх,

избухна с трясък във душата ми...

Събудих се! И вече дишам!

И съградих сама крилата си!

Отпиваш глътка искаш да забравиш-

любов, мечти и щастие,

забравяш, че съм тук до теб,

затова и аз реших да те забравя...!

 

                                 27.06.2015г

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисана,Васе, благодаря ви за подкрепата и хубавите коментари!
    Пожелавам ви нови творчески успехи!
  • "А аз стоя до теб с пречупени крила
    и мъча се, мъча се да дишам"
    Добре те разбирам!Страшно е да виждаш разрухата на една душа и нищо да не можеш да направиш! Забрави! Поздрав!
  • Забравата следва да се трансформира от един момент нататък в симетрична релация. Особено, когато любовта е била оставена да тъне твърде дълго в самота. Верен извод, Катя. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??