Чаша
За кой ли път чашата надигаш,
искаш да забравиш болка и тъга.
Не ме ли виждаш!
Не ме ли, чуваш!
Ето до теб сега стоя.
Отпиваш глътка и забравяш
а моята душа ранена плаче,
че няма ден, че няма нощ,
безпомощна над теб крила разтваря.
Не виждаш! И не чуваш ти!
Отдавна си в друг твои свят измислен...
а аз стоя до теб с пречупени крила
и мъча се, мъча се да дишам.
И отчаянието взело връх,
избухна с трясък във душата ми...
Събудих се! И вече дишам!
И съградих сама крилата си!
Отпиваш глътка искаш да забравиш-
любов, мечти и щастие,
забравяш, че съм тук до теб,
затова и аз реших да те забравя...!
27.06.2015г
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"А аз стоя до теб с пречупени крила
и мъча се, мъча се да дишам"
Добре те разбирам!Страшно е да виждаш разрухата на една душа и нищо да не можеш да направиш! Забрави! Поздрав! -
Забравата следва да се трансформира от един момент нататък в симетрична релация. Особено, когато любовта е била оставена да тъне твърде дълго в самота. Верен извод, Катя. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пожелавам ви нови творчески успехи!