22 nov 2012, 16:38

"... че тлен е днес плътта ти" 

  Poesía
535 0 2

Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.


Но изгарям разстоянието от съня до теб
и бездните обвивам с копнежи,
дори страха превръщам някак си в лек
на скъпото в гръдта ковчеже.


И внезапно сливам се с пръстта,
от мисълта отречен толкоз пъти,
а сълзите целуват пулса на скръбта,
че тлен е днес плътта ти.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??