....
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи.
Безсмислие, неизбежна самота.
Черна светлина за всяко 'утре'.
А в себе си изгубих смелостта -
която път ми бе, сега - безпътие.
И във черно, пак светът ми свети.
Или черни пък са мойте сетива?
Навярно тъмното е бяло всъщност ...