Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
Забравени мисли по него пак ходят,
разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.
© Биляна Todos los derechos reservados