14.04.2010 г., 23:14 ч.
Черен призрак
481
0
0
Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят,
прииждат, раняват и губят се пак.
Забравени мисли по него пак ходят,
разпадат го… и гинат в безкрайния мрак.
© Биляна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
