Навън излизам смело,
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо,
поотупвам се на две, на три.
Косата оправям си чевръсто.
Никой не видя! Не се брои!
Поемам пеш по улицата бавно,
влача леко и небрежно крак.
Отстрани би сторило ми се забавно,
ако не на мен се падна локва пак! ...