Навън излизам смело,
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо,
поотупвам се на две, на три.
Косата оправям си чевръсто.
Никой не видя! Не се брои!
Поемам пеш по улицата бавно,
влача леко и небрежно крак.
Отстрани би сторило ми се забавно,
ако не на мен се падна локва пак!
Мокра от главата до петите,
зализвам примирено дългите коси.
Има време, ще прикрия аз следите
и калта по роклята ми няма да личи!
И така, малко мръсна и с натъртен крак
придвижвам тялото си кръшно.
Днес решила съм да търся знак
преди да е прекалено късно!
С тази бавна крачка, май че закъснявам.
Добре, че има мобилни телефони!
Бъркам в чантата си, но забравям,
че по телефон без ток не се говори!
Нищо де, ще скоча в някое такси.
Какво съм се затюфкала от рано!?
И без друго шефът си крещи,
ще изпусна увода му само!
Стигнах, някъде на трийстата минута...
Ще вляза тихо и ще бъда кротка!
Но си казвам :"Чакай, спри до тука!"
Улицата ми пресече черна котка!
Слава Богу, че навреме я видях!
Инак колко ли беди щях да имам!
Петък, 13-ти е разбрах,
ала спънах се от бързане да се прибирам!
© Ваня Йорданова Всички права запазени