15 nov 2009, 11:08

Черна сянка 

  Poesía » Otra
877 0 2

В черна сянка се превръща лудостта,

а насмешката - в давещо пространство

на пръсти свити, непознати,

идващи те пак да ме ограбят.

 

Колко още ще стена в нощта?

Колко дивата забрава на лудостта

ще ме притиска още сама??

Докога?

 

 

 

 

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато ти решиш,Валя!
    Честит имен ден!
  • И за да пишеш бели стихове се искат качества.
    Да избягваш повторенията най-малко и да прецизираш метафорите

    Черна сянка
    на лудост,
    и насмешката -
    в давещо празно пространство...
    свити пръсти
    ме грабят...
    Колко още
    ще стена в нощта?...
    Докога?...
Propuestas
: ??:??