15.11.2009 г., 11:08 ч.

Черна сянка 

  Поезия » Друга
874 0 2

В черна сянка се превръща лудостта,

а насмешката - в давещо пространство

на пръсти свити, непознати,

идващи те пак да ме ограбят.

 

Колко още ще стена в нощта?

Колко дивата забрава на лудостта

ще ме притиска още сама??

Докога?

 

 

 

 

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато ти решиш,Валя!
    Честит имен ден!
  • И за да пишеш бели стихове се искат качества.
    Да избягваш повторенията най-малко и да прецизираш метафорите

    Черна сянка
    на лудост,
    и насмешката -
    в давещо празно пространство...
    свити пръсти
    ме грабят...
    Колко още
    ще стена в нощта?...
    Докога?...
Предложения
: ??:??