Черният кос

7 sept 2020, 21:56

Poesía » Del paisaje, Otra

554 1 3

Аз понякога просто мълча,

загледана в своя прозорец.

Във синьото виждам света,

изписан от стар чудотворец.

Почуква със клюн черен кос,

полита далеч над лозята.

Подранил и съвсем светлокос

тънък месец огрява земята.

Взор не стига да види гората

и заспалата плаха кошута.

Аз мълча, не броя чудесата,

нека пак със любов да се будя.

С розов лъч във очите си сутрин,

с мирис топъл на слънчева слама.

Аз понякога гледам света -

удивителен, чак нереален.

Потреперва заспиващ въпрос,

неизречени думи се връщат.

През прозореца черният кос

ми намига и нейде отхвърча.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Иринакис (Ирина Колева)

2020-09-07T22:53:48+03:00

Терапевтично. Всеки има нужда.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-09-07T22:44:15+03:00

Черните косове са закачливи флиртаджии !
Колко пъти съм се обръщал назад,за да видя кой ми подсвирква, той ме гледа отвисоко и иронично...
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, Геновева!
Поздравления!
ДИС (Деа)

2020-09-07T22:08:07+03:00

Ех, че красота си събрала тук!