Черният кос

7.09.2020 г., 21:56 ч.

Поезия » Пейзажна, Друга

642 1 3

Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос,
полита далеч над лозята.
Подранил и съвсем светлокос
тънък месец огрява земята.
Взор не стига да види гората
и заспалата плаха кошута.
Аз мълча, не броя чудесата,
нека пак със любов да се будя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черният кос

Искате да прочетете повече?

Предложения