18 jun 2008, 11:02

chery at 12 

  Poesía » Versos blancos
545 0 7
все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието
разпадна се на съставни части сърце
кучките не спряха да вият по вятъра
само да му видят очите
и скачат като побеснели
спира от време на време пред вратата ми
да плаче
а аз му милвам косите и измръзвам пустиня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??