dressy (Зорница Николова)
218 595
18.06.2008 г., 11:02 ч.

chery at 12 

  Поезия » Бели стихове
474 0 7
все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието
разпадна се на съставни части сърце
кучките не спряха да вият по вятъра
само да му видят очите
и скачат като побеснели
спира от време на време пред вратата ми
да плаче
а аз му милвам косите и измръзвам пустиня
кво знаеш за пустините чес
освен че са вътрешноконтинентални
с много сух климат
и почти бели на цвят
вземи изхвърли тая барета
не понасям червено
нито дъжд в четвъртък
нито вятър
я по-добре извади картите
и ме научи да играя канаста
отивам до спирката за запалка
а ако завият кучките отново
ги застреляй

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво...
  • Баси, колко яко!!!

    Ave

    P.S. Раздавай...
  • "подгизна ми мълчанието"

    скапаната запалка най-после запали...
  • е... !... причината за препарирането ми пред монитора беше изцяло твоя, ЗорницЕ!

    ..толкова яко - че думите вече ги няма!

    най-якото ти, честно!
    мога и ще си го чета всеки ден, поне в следващите няколко сезона.
    и след това...

    "кво знаеш за пустините чес..."

    ...!
  • посмя да го оставиш при кучките...
    обичам жени при които кучкарите плачат...


    достдвяш ни удоволствието от изгледан филм, за 30 секунди...
  • Не, недей.

    * * *

    Дъждът се разпадна
    на съставните си части
    от ветровити капки
    и прах от побеляла пустиня...

  • много ми е гот при теб!
    една канаста?
Предложения
: ??:??