16 mar 2010, 15:37

Четецът 

  Poesía » Versos blancos
561 0 2

Четецът


Книгата разтворена седи.

- Няма го... няма го!

Казват отсечено редовете

на началните строфи.

Времето бавно изтече

като края на стиха,

като края на пътуването,

като края на срещата!

Всичко е черно на бяло,

като буквите върху листа,

като недовършената любов,

като премълчаната прошка!

- Няма го!

Мирисът на стара хартия

само остана...

Мълчанието тягостно

с историите, които недоразказа

и романсите, които недочете...

- Няма го!

Напомня книгата разтворена,
черно на бяло.

© Цветослава Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??