Четецът
Книгата разтворена седи.
- Няма го... няма го!
Казват отсечено редовете
на началните строфи.
Времето бавно изтече
като края на стиха,
като края на пътуването,
като края на срещата!
Всичко е черно на бяло,
като буквите върху листа,
като недовършената любов,
като премълчаната прошка!
- Няма го!
Мирисът на стара хартия
само остана...
Мълчанието тягостно
с историите, които недоразказа
и романсите, които недочете...
- Няма го!
Напомня книгата разтворена,
черно на бяло.
© Цветослава Младенова Всички права запазени