Четиридесет секунди

ScarletSun (Мария)
125 49

12 abr 2012, 22:39

Poesía » Otra

513 0 4

Отмерва време стенният часовник -

четиридесет секунди на безсъние.

Вратата скърца шумно, недоволно.

Прозорците протракват развълнувани.

Шест струни гъделичкат тъмнината

в клепачи уморени и притворени.

Луната свети някак страшно, златна.

Звездите пък се крият, разтревожени.

Четиридесет секунди от безсъние -

светът изглежда приказен и страшен.

Очите на нощта, бездънните,

иззад ъгъла се мъчат да ни сплашат.

Четиридесет секунди ще будуваме -

сред сенките за пръв път ще сме искрени.

След четиридесет ще засънуваме

и ще оплитаме лъжа със истина.

А дотогава - нека да не светят

звездите и нощта да бъде тъмна.

Ще спим и никому не ще да пречим -

четиридесет секунди ще съм будна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.