Отмерва време стенният часовник -
четиридесет секунди на безсъние.
Вратата скърца шумно, недоволно.
Прозорците протракват развълнувани.
Шест струни гъделичкат тъмнината
в клепачи уморени и притворени.
Луната свети някак страшно, златна.
Звездите пък се крият, разтревожени.
Четиридесет секунди от безсъние -
светът изглежда приказен и страшен.
Очите на нощта, бездънните,
иззад ъгъла се мъчат да ни сплашат. ...