5 may 2016, 20:18

Човек 

  Poesía
356 0 2

За себе си зная,

че трябва да бъдем добри.

Хора, които обичат живота...

Хора, които плачат за чужди

беди, и се радват на чужди

успехи.

Защо тогава във мен 

се пробуждат злоба, ревност,

тъга и разлъка.

И защо в душата ми 

има толкова мъка!?

Дали съм негодник?

Или просто човек?... Който

носи във себе си много тъга.

Тъга...!? Да,

която ме кара да чувствам

вина, вина за човешката ни

същност и съдба.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви момичета за топлите думи!И весел празник!До нови!
  • Защото си човек и нищо човешко не ни е чуждо!
Propuestas
: ??:??