Човек ли съм?

28 ene 2016, 9:06 2016-01-28T09:21:43+02:00

Poesía » Filosófica

348 0 5

Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.

Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува,
тъй лесно се живее без Душа!
Но още несъзнал какво му струва...
Без нея, че Надеждата умря...

И в тоз момент изчезват всички маски,
и твоята, и тази на Света...
Безмислени са вече всички ласки,
далечен спомен става Любовта...

Умът се смей: "Човече, дай го ведро!
Цената на успеха е това!"
Но в теб усещаш нещо тъй нередно...
"Човек ли съм? Душата ми умря!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2016-01-28T13:29:01+02:00

Благодаря много на всички!
Веси_Еси (Еси)

2016-01-28T11:11:15+02:00

Не знам дали се живее лесно без душа, но недей да губиш своята.
Майтапът на страна. Много ми хареса. Поздравления!!!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2016-01-28T11:07:09+02:00

Белла, само когато сами не потискаме душата си можем да разпознаем истинските успехи.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2016-01-28T10:45:30+02:00

Благодаря, Мисана!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-28T10:36:50+02:00

Много верни констатации. Умело поднесени поетично. Поздрав, Меги!