28 янв. 2016 г., 09:06  

Човек ли съм? 

  Поэзия » Философская
333 0 5

Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.

 

Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува,
тъй лесно се живее без Душа!
Но още несъзнал какво му струва...
Без нея, че Надеждата умря...

 

И в тоз момент изчезват всички маски,
и твоята, и тази на Света...
Безмислени са вече всички ласки,
далечен спомен става Любовта...

 

Умът се смей: "Човече, дай го ведро!
Цената на успеха е това!"
Но в теб усещаш нещо тъй нередно...
"Човек ли съм? Душата ми умря!"

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??