15 mar 2013, 20:59

Човека 

  Poesía » Otra
426 0 1

 Сляп за правдата, много невеж и самотен

 все препуска човек, вечно гони късмета в живота.

 

Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,

вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.

 

Често скрит зад безсмислени думи фалшиви

сякаш сам си е враг и палач, все по-мъртъв сред живите.

 

А духът му линее от няколко века.

Любовта е за него единствена, светла пътека.

 

Тя го топли, спасява, закриля  и храни.

Тя му дава куража на белия свят  да остане.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??