15.03.2013 г., 20:59 ч.

Човека 

  Поезия » Друга
425 0 1

 Сляп за правдата, много невеж и самотен

 все препуска човек, вечно гони късмета в живота.

 

Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,

вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.

 

Често скрит зад безсмислени думи фалшиви

сякаш сам си е враг и палач, все по-мъртъв сред живите.

 

А духът му линее от няколко века.

Любовта е за него единствена, светла пътека.

 

Тя го топли, спасява, закриля  и храни.

Тя му дава куража на белия свят  да остане.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??