Човекът зад теб

2 ago 2012, 21:23

Poesía

531 0 1

Идва денят на моя неочакван край,

но дори и мъртъв, пак теб ще любя,

и въпреки че любовта ми беше рай –

смъртта прави всичко да те загубя.

Когато от реалността бъда заличен

и стана невидим за твоите пъстри очи,

тогава ще ме забравиш за един ден –

ще забравиш и всички общи мечти.

Аз ще бъда с теб във всеки момент

и духът ми ще преследва само теб,

без да знаеш – ще си винаги до мен,

а аз ще съм невидимият човек зад теб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Enena (Елена Нинова)

2012-08-05T01:35:38+03:00

Истинска ли е тази любов или само в стиха ти,защото и в двата случая ми харесва.Поздрав!