17 sept 2006, 0:11

човешки суети... 

  Poesía
665 0 15
човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен
сит и прям и обичлив...
къде остават
всички добрини
дали под камък
някой не ги скри
или приспани
с приспивателни
в болезнено
стенаниe в изгнание
сега доброто чака...
искам да извикам
да крещя
във гърлото ми стяга 
а само две сълзи
в очите преболели...
капки кръв са думите
в опъната връв от суета
всичко се променя
и изменя...
и само утрото
е нежно и красиво.
и само времето
утехата намира
когато
в две очи любов съзира...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??