17.09.2006 г., 0:11 ч.

човешки суети... 

  Поезия
668 0 15
човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен
сит и прям и обичлив...
къде остават
всички добрини
дали под камък
някой не ги скри
или приспани
с приспивателни
в болезнено
стенаниe в изгнание
сега доброто чака...
искам да извикам
да крещя
във гърлото ми стяга 
а само две сълзи
в очите преболели...
капки кръв са думите
в опъната връв от суета
всичко се променя
и изменя...
и само утрото
е нежно и красиво.
и само времето
утехата намира
когато
в две очи любов съзира...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??