Навън чудна чучулига лети.
Тя унася ме в сладки мечти.
Лъчи донася тя във тоя мрак.
Красота и радост виждам пак.
В мъки животът преминава,
но да се живей си заслужава.
Но колко самота има на тая земя,
да, самота скръбна и тъма.
© Георги Todos los derechos reservados