17 nov 2017, 13:12

„Чудното“ днес 

  Poesía » Civil
512 1 3

Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.

И балконите плачат за теб.
А човекът е толкова хищен.
Заменил е сърцето си с лед.
Ще успееш ли него да видиш?

А из стаята стене живот.
Съкровеното тяло на дама.
А към Рая полита Любов.
А навремето били са двама.

И до бледите твои стени,
се чернее усмивка на камък.
Хоризонта, изкъпан във пламък,
е магически дом за мечти.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

На Далчев...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??