kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
11 nov 2010, 23:53

Чуй... 

  Poesía » Versos blancos
1350 0 4

 



Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик,
измолващ допира ми до теб непрестанно.
Стой,
аз съм слънчев лъч,
събуждащ те всяка сутрин озарено,
а и огнен сърп ,
разгарящ жарта в душата ти мигновено.
Знай,
аз съм това движение - мисълта,
която те пази в деня съкровено
и Любовта,
препълваща догоре сърцата неизменно.
Виж,
и сега съм тук,
в този миг,
докато съществува миг,
за да се плъзне
погледът ми по теб  безшумно.
Не, не мърдай,
ще те докосна с риск,
докато имам още чар скрит
и те обичам още безумно,
а ти към мен наведи се,
отрони се,
като този есенен лист,
докато трепери още като жив,
опарен от слънчева любов омайно
и вземи ме в мислите си,
приюти и запази,
 за да остана при теб за постоянно.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много държа на мнението ти, Веси..радвам се, че ти е харесало и се изразяваш по един неповторим за стиха ми начин.Благодаря ти!

    Николина, среднощни поздрави за теб, благодаря за вниманието!

    Любомир, удоволствие е за мен, че си тук! Благодаря за откровението!

    Ева, добре дошла в моето пространство, в което стиховете ми са цветни палитри и в събудени музики. Жалко, че в този сайт не мога да ги пусна в този си вид, но поне виждате картините им.
    Благодаря за усетените думи...и пробвай и ти с риска!

    Анахид, благодаря ти, зарадва ме отново посещението ти!
  • Прекрасен колаж, прекрасен стих...!!!
    "Не, не мърдай,
    ще те докосна с риск,"
  • Поздрав...със слънчева любов омайна...!!!
  • хубаво...поздрави
Propuestas
: ??:??