11.11.2010 г., 23:53 ч.
Чуй...
Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик,
измолващ допира ми до теб непрестанно.
Стой,
аз съм слънчев лъч,
събуждащ те всяка сутрин озарено,
а и огнен сърп ,
разгарящ жарта в душата ти мигновено.
Знай,
аз съм това движение - мисълта,
която те пази в деня съкровено
и Любовта,
препълваща догоре сърцата неизменно.
Виж,
и сега съм тук,
в този миг,
докато съществува миг,
за да се плъзне
погледът ми по теб безшумно.
Не, не мърдай,
ще те докосна с риск,
докато имам още чар скрит
и те обичам още безумно,
а ти към мен наведи се,
отрони се,
като този есенен лист,
докато трепери още като жив,
опарен от слънчева любов омайно
и вземи ме в мислите си,
приюти и запази,
за да остана при теб за постоянно.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасен колаж, прекрасен стих...!!!
"Не, не мърдай,
ще те докосна с риск," -
Поздрав...със слънчева любов омайна...!!!
-
хубаво...поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Николина, среднощни поздрави за теб, благодаря за вниманието!
Любомир, удоволствие е за мен, че си тук! Благодаря за откровението!
Ева, добре дошла в моето пространство, в което стиховете ми са цветни палитри и в събудени музики. Жалко, че в този сайт не мога да ги пусна в този си вид, но поне виждате картините им.
Благодаря за усетените думи...и пробвай и ти с риска!
Анахид, благодаря ти, зарадва ме отново посещението ти!