От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти,
бушуват сякаш необуздан океан,
виждам как стрива скалата на части
и милва я с пяна от обич облян.
В пръските вплита въздишки дълбоки,
браздили от снощи златистият бряг,
отдръпва се нежно с очите си морски,
отразили луната и звездния впряг. ...