11 ago 2007, 16:55

Цигулка 

  Poesía
765 0 5
Цигулката на мама
в калъфа черен
затворена седи.
Бях малка.
Тя, мама, свиреше ми,
а аз
слушах я в захлас.
Често молех пак да ми разкаже
как цигулката се смее
и плаче даже.
Обясняваше ми,
че цигулката имала душичка
и аз си представях,
че е малка птичка,
затворена в нея като в кафез.
Тази птичка е замлъкнала днес -
няма кой калъфа да отвори
и цигулката за мелодия вълшебна
да настрои.
Така и не посмях да й кажа тогаз:
- Мамо, на цигулка искам да свиря и аз...

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??