19 may 2012, 1:22
Цвете
467
0
2
Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна.
А потокът буен до мен пълзи до забрава,
чувам песента му как ме зове.
Изтръпвам от тази прохлада,
доволно протягам ръце.
И тръгвам отново засмяна,
той, животът, с мене върви.
Една дъга ръце си подава, ...
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна.
А потокът буен до мен пълзи до забрава,
чувам песента му как ме зове.
Изтръпвам от тази прохлада,
доволно протягам ръце.
И тръгвам отново засмяна,
той, животът, с мене върви.
Една дъга ръце си подава, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Мария Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
