19.05.2012 г., 1:22 ч.

Цвете 

  Поезия » Друга
462 0 2
Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна.
А потокът буен до мен пълзи до забрава,
чувам песента му как ме зове.
Изтръпвам от тази прохлада,
доволно протягам ръце.
И тръгвам отново засмяна,
той, животът, с мене върви.
Една дъга ръце си подава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??