Цвете нежно синеоко,
пролет носиш след студа,
извор са очите ти дълбоки,
мъдрост носиш на света.
Предците ни в теб живеят,
учиш се да бъдеш себе си
и откриваш, че лъжа е
да следваш чужди правила.
Цветенце мое, ненагледно,
с теб се разлиства Любовта,
чиста като момина сълза,
отронена в миг на самота.
Ти намерения си кивот
в изгубения рай.
Ти си моят нов живот.
© Лора Todos los derechos reservados