3 dic 2008, 19:31

Цвете нежно синеоко 

  Poesía » Otra
552 0 4

 

Цвете нежно синеоко,

пролет носиш след студа,

извор са очите ти дълбоки,

мъдрост носиш на света.

Предците ни в теб живеят,

учиш се да бъдеш себе си

и откриваш, че лъжа е

да следваш чужди правила.

Цветенце мое, ненагледно,

с теб се разлиства Любовта,

чиста като момина сълза,

отронена в миг на самота.

Ти намерения си кивот

в изгубения рай.

Ти си моят нов живот.

 

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??