3.12.2008 г., 19:31 ч.

Цвете нежно синеоко 

  Поезия » Друга
551 0 4

 

Цвете нежно синеоко,

пролет носиш след студа,

извор са очите ти дълбоки,

мъдрост носиш на света.

Предците ни в теб живеят,

учиш се да бъдеш себе си

и откриваш, че лъжа е

да следваш чужди правила.

Цветенце мое, ненагледно,

с теб се разлиства Любовта,

чиста като момина сълза,

отронена в миг на самота.

Ти намерения си кивот

в изгубения рай.

Ти си моят нов живот.

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??